Вотът за Волен Сидеров е нормален протестен вот
Социологът Андрей Райчев заяви, че Георги Първанов не е “обстоятелство”, а сериозен политически деец с голяма политическа заслуга пред България и затова е получил 64% от вота на избирателите. Според него не Волен Сидеров е втори, а Неделчо Беронов е трети, и вотът за Сидеров не е скрит, не е националистически, а е нормален протестен вот срещу всички. Избирателната активност е ниска, защото десните не са отишли да гласуват, допълва Райчев.
Публиката се отнася към Георги Първанов все едно той е обстоятелство, а не фактор. Това не е следствие на факта, че той е някакъв посредствен човек и за него гласува левицата, а е резултат от политика. Това е резултат от негова политика, която започна през декември 1996 г., когато президент беше уважаваният от мен и от повечето българи д-р Желю Желев.
На Георги Първанов му връчиха партия, която бе катастрофирала, компрометирана, безобразно оляла се във властта, разпадаща се и разпаднала се вече на Евролевица и БСП. Тогава това младо момче го сложиха, за да си измият с него ръцете хората, които бяха докарали работата до катастрофа, и го накараха да започне с това не да върви нагоре, не даже да стои на едно място, а да се закопава в земята, което той и извърши на 4 февруари 1997 г. И всички седяха и чакаха кога ще му отрежат главата, защото за това го бяха сложили там.
И етапите на тази политика, за която ви казвам, че в момента получава своите електорални ръкопляскания, са следните: първо, той започва, продължи и доведе до успешен край консолидацията на левицата на социалдемократическа основа. Нещо което никой не вярваше, камо ли през 1997 г., когато се обсъждаше, че няма да има БСП.
Второ, той преориентира социалистическата партия към НАТО и ЕС. Трето, успя да направи два съюзника – един по-близък съюзник и един по-далечен, за пръв път в историята на БКП, както и да се е казвала тя. Комунистическата партия, бидейки сектантска по своя произход, не може да има съюзници, освен дребни вредители, които храни, преди да ги изяде. Това е историята на БКП най-кратко разказана.
Георги Първанов направи така, че тя има два съюзника – първо, социалдемократите и Евролевицата, второ – ДПС. Това е резултат от неговата политика и това беше постигнато някъде в края на 90-те години. Трето, той успя да проведе, вече бидейки президент, стратегическа линия към съюзник на НДСВ, за което имаше много сериозен конфликт и неприятности със сегашното ръководство на БСП, което през 2005 г. се съюзи с Иван Костов, за да сваля Сакскобургготски.
Първанов се противопостави на това, успя да докара “жълтите” за стратегически съюзник и направи най-важния ход в кариерата си, за който пое отговорност и сложи всички яйца в тази кошница. Той направи тройната коалиция – най-лесното нещо за псуване в държавата. Не защото я псуват противниците, а защото я псуват участниците.
Тройната коалиция, особено в началото, беше обект на остра критика от „червени“, от „жълти“ и от турци, но главно от „червени“ и от „жълти“. Той пое тази отговорност и обяви дори в кой случай ще бъде в грешка и в кой случай ще бъде прав. Той постави критерий “в Европа без ограничения”. Преди година не се знаеше дали това ще стане – то стана.
Тези шест стъпала на много сериозен политически деец довеждат до ръкопляскане от 64% от гласуващата публика. Георги Първанов не е обстоятелство, той е много сериозен политически деец с много сериозна политическа заслуга пред България и той получи своите аплодисменти. На всичко отгоре е хитър като лисица и две години преди изборите започна да пее патриотични песни, защото знаеше, че проблемът му ще е националистически – от това, че е съюзник с ДПС, и от това че се надига такъв вот.
Той предвиди противника си много по-рано и ако е правил нещо предизборно, както го обвиняват, че година е водил предизборна кампания, не беше това, че беше нормален и поносим. Не е много трудно за президента на България да се държи нормално. Беше това, че представи годишните акценти и успя да си докара да не го обвинят в това, че е антибългарин – с всички подигравки, които са типични за интелигенцията, с хорцата, знаменцата, и всичко патриотическо.
Георги Първанов е вън от общественото внимание след тази си победа, това не е невероятен факт. Във вестниците се разказва повече за Бакърджиев, който си обновява десницата, отколкото за Първанов.
Втора несмислена илюзия – не Волен Сидеров е втори, а Неделчо Беронов е трети. Нищо ново не се е състояло с Волен Сидеров. Волен Сидеров зае нормалния половин милионен протестен вот. Това, че той е на второ място не се дължи на този вот – той винаги е бил такъв. При Жорж Ганчев е бил два пъти по-голям – 900 000, за генерал Бонев имаше 500 000.
Г-н Сидеров не взе националистически вот, а просто нормалния протестен вот срещу всички. Така че не Сидеров е на второ място, г-н Беронов е на трето. Не е фактът, че се е състоял Волен Сидеров, фактът е, че се е разпаднало дясното и това е свързано с третата легенда-оправдание, която чуваме. За голямо съжаление тя доминира.
Ниска избирателна активност – тя е ниска, защото десните не излязоха на урните. Тя щеше да бъде с 10-20 на сто по-висока, ако десните бяха отишли да гласуват за своя, но те не отидоха и сега те, които направиха така, че техните хора да не отидат на стадиона, викат „стадионът беше празен“.
Това е недоразумение, което трябва да се изчисти с огън и меч, защото това е начинът да не се заговори за това, което в дясно трябва да се заговори – как стана така, че от милион, милион и половина десни хора в тази държава вие докарахте едва 270 000 хора пред урната. И разбира се, отговорът е следният – защото те се сражават за ядрото на партийките си, а там това става чрез “Долу БКП” и продължават да се бият кой е за по-надолу за БКП. А БКП няма.
Има един много интересен социологически феномен, той е свързан и с основната грешка, която повечето колеги допуснахме в прогнозите. Когато има екстремист на изборите, има скрит вот. Това е азбучна истина, доказана в страни като Франция, Израел, Ирландия, ЮАР. Няма скрит вот за Волен Сидеров. Това е единственият, но най-интересен социологически факт – няма скрит вот. Имате фашист и нямате скрит вот за него.
Аз имам обяснение. Да, Волен Сидеров е фашист, но тези хора, които гласуват за него не са фашисти, не гласуват второ качество. Да, в България има няколко десетки хиляди фашисти, но няма половин милион. Няма скрит вот, защото хората не са гласували срамувайки се за Волен Сидеров, защото не са фашисти. Те са гласували просто да бъде наказан някой.
За мен най-интересният факт на тези избори е това, че за Волен Сидеров няма скрит вот. Всички колеги допускахме такъв вот. За мен това е доказателство, че този половин милион не са фашизоиди, не са антисистемчици, не са антисемити, не са антицигани, не са антитурци. Те просто искат да гласуват радикално против живота.