Наложена от БСП като „социално справедлива форма“, масовата приватизация във варианта на българската й реализация по същество се оказва подаряване на огромен обществен ресурс на преките ръководители на трийсетина приватизационни ваучерни фонда, понеже в техни ръце попада не просто управлението, но и разпореждането със собствеността. Любопитното е, че тези фондове не са само „червени“, че има нещо като опит за отстъпване, макар и частично, на ресурси на противниковия лагер, но в съотношение 1:10, разбира се. В масовия случай фондовете незабавно или с известна отсрочка пристъпват към разпродаването на активите в пряка форма: разпродажба на земя, сгради, машини... Голяма част от средствата от тия разпродажби отиват директно в частни джобове и най-често биват използвани за луксозно потребление – Мерцедеси, шопинг във Виена, ски в Алпите и т.н. В по-редки случаи част от парите се използват за инвестиции и развитие на остатъчни производствени дейности. Милионите приватизационни ваучери се превръщат в празни хартийки. Хиперинфлацията (1996 г. - 1997 г.) довършва всичко.