Получаваме гледна точка, от която изборите в Прехода се разделят на четири възможни вида:
1. Мобилизирана и червена, и синя периферия;
2. Мобилизирана червена периферия,
демобилизирана синя периферия;
3. Демобилизирана червена периферия
мобилизирана синя периферия;
4. Демобилизирана и червена, и синя периферия.
Което при приетите крайно груби цифри би означавало следните варианти на съотношение на изборния резултат между двете основни партии (в условни единици):
а) 2:2;
б) 2:1 за червените;
в) 1:2 за сините;
г) 1:1.
А ето и самата емпирично регистрирана картина:
а. Най-напред съвсем ясно се обозначават случаите на чиста победа, в съотношение „2:1“ – през 1994 г. за червените, през 1997 г. за сините. Серия разцепления в СДС при първия случай и катастрофата на правителството на Жан Виденов във втория обуславят пълната демобилизация на едните и мобилизацията на другите.
б. Резултат от типа „1:1“ имаме в два случая: христоматиен – през 2001 г., когато появилият се на политическата сцена Симеон Сакскобургготски свежда двете партии до ядрата им. И – с уговорки – през 1991 г., когато БСП е демобилизирана, а СДС – мобилизиран, но прясно разцепен на четири части: една голяма и три малки (БЗНС „Никола Петков“, СДС-либерали и СДС-център).
в. Най-сетне, съотношението „2:2“, т. е. пълна двойна мобилизация, заварваме на втория тур на два от трите вота за президент: през 1992 г. (Желю Желев срещу Велко Вълканов) и през 2001 г. (Георги Първанов срещу Петър Стоянов). И в двата случая побеждава подкрепеният от ДПС кандидат. Около 300 000 гласа на българските турци се оказват решаващи при пълна мобилизация на двата основни електората. (ДПС е партия, уникална в много отношения. Но тук ни интересува едно от тях – тя няма периферия, а само ядро. „Приливите“ и „отливите“ на електорат в ДПС стават „на кванти“ – на цели региони. Електоратът не пулсира.)
г. Към някакъв междинен случай спада победата на Стоянов над Маразов (през 1996 г.) – този мач завършва 2,5 : 1,5 поради започналата в края на управлението на Виденов червена демобилизация и пълна синя мобилизация плюс подкрепата на ДПС (и изобщо на всички не-социалистически сили) в условията на фрапантен властови провал на БСП.
Първото и главното, което следва от този интимен механизъм е, че така образувалият се политически модел е в унисон с постоянното свличане на жизненото равнище през целия Преход. Ще коментираме това подробно в следващата глава, но още тук съзираме следното: Преходът е период, през който жизненият стандарт неизменно се понижава, сигурността на гражданите рязко се влошава, а здравната и образователната подсистеми се разпадат или „полуразпадат“. С една дума, Преходът за милиони хора изглежда като катастрофа и е катастрофа на милиони лични съдби (да не говорим за психичния шок от безработицата и уличната престъпност, непознати за жителя на реалния социализъм).
Това би трябвало да води (в условията на демокрация) до перманентна подмяна на елитите с нови, до много бързо изхабяване на лидерите и партиите-титулярки, до издигане на все по-радикални народни водители. Ала нищо подобно не се наблюдава по силата на изключителната стабилност, която двуполюсният модел има тъкмо в обстановка на всеобщо чувство за разруха и хаос.
Помним, че двата политически елита се легитимираха още в генезиса си чрез противопоставяне. Двуполюсният модел е нестихващ протестен вот. Достатъчно е едната част от елита, когато падне от власт, да започне да си гледа часовника, за да дочака със сигурност (и скоро) връщането си начело на държавата по силата на поредния наказателен вот.
В този смисъл би-полярният модел е нещо много здраво и е просто „създаден“ за катастрофични ситуации. Той е последен защитен вал от свличането на обществото към условия на граждански конфликт или война. Парадокс! Бидейки наглед неадекватен и със сигурност ирационален предмет на противостоене, „миналото“ се оказва извор на изключителна стабилизация. То е своеобразен бушон, който позволява на цялото да оцелее. Конфликтът „за миналото“ пази настоящето тъкмо защото този конфликт няма изход, той е принципно непродуктивен и е в състояние да поема нови и нови енергии. Наглед тези енергии изтичат всуе. Всъщност те потъват като в гръмоотвод и опазват обществото от прекалено разрушителните негативни нагласи и агресии.