Разделеният (по описания начин) на две политически елит поражда още на първите избори два електората от еднакъв порядък. През юни 1990 г. (за Велико народно събрание) за БСП гласуват 2,9 милиона, а за СДС – 2,2 милиона души. Това обаче е само стартовото съотношение на „сините“ и „червените“ българи. Впоследствие се оказва, че и двата електората имат свои ядра и свои периферии.
Тези две понятия не могат да бъдат дефинирани напълно точно, преди да проследим съпровождащите българския Преход митове (Глава 4). Все пак тук ще посочим два смисъла на „ядро“ и „периферия“, без които биполярният модел трудно ще бъде разбран.
1. В емпиричен смисъл почти всички български социолози регистрират простия факт, че около половината от всеки от двата основни електората се държи лоялно към предпочетената от самия него партия (т. е. винаги отива да гласува, никога не гласува за никой друг). Това е практическият смисъл на понятието „ядро“. Обратно – периферният електорат в зависимост от политическата ситуация може да гласува за своята партия или да гласува за друга партия (близка до нея или отцепила се), или пък просто да не гласува.
Главният емпиричен факт тук е, че по време на разглеждания 12 годишен период изключително малка част от гласоподавателите (под 10%) са склонни да гласуват ту в „червено“, ту в „синьо“. И това важи за седем вота: четири парламентарни и три президентски избора.
2. Теоретичният смисъл на „ядро“ и „периферия“ се задава от самата дефиниция на стартовата легитимация: противопоставянето на синия и червения политически елит. Видяхме, че скритото съгласие за бъдещето на България се съпровожда от шумно и яростно разногласие за нейното минало. Тъкмо отношението към миналото [34] се оказва определящо дали даден избирател е в „ядрото“ на електората си.
Не става дума нито за психология, нито само за иделогия. „Ядро“, разбира се, означава и това, че съставящите го хора преживяват родовата си памет като извор на решаваща идентификация. Тоест, че тяхната антикомунистическа (респективно антифашистка) памет е по-силна от всички и всякакви „впечатления“ за актуалното политическо състояние на нещата. И те съответно гласуват за „своите“ – абсолютно независимо от политическите действия и постижения на тези „свои“.
Но това е наблюдаемото свойство на „ядрото“. А неговата същина – „ядрото на ядрото“, така да се каже – ни разкрива още нещо много деликатно: „ядрата“ са групирани около „бившите“ и „бившите бивши“. Тоест наблюдаваме битка на елити! От едната страна е „бившият елит“ - номенклатурата на социализма. А от другата е „бившият бивш“ елит - репресираните при социализма семейства на елитите отпреди Втората световна война.
Това ни дава интересна допълнителна гледна точка, от която да наблюдаваме целия Преход. Политическите елити на Прехода, или Новите, са резултат от битката между Бившите и Бившите Бивши. А Преходът – ще видим – завършва с това, че на мястото на Новите идват Новите Нови.
Последното е само една вметка тук. Реалният му смисъл ще стане ясен в предпоследната глава на тази книга. За линията на анализ, която следим в момента, е важно най-вече, че през целия Преход наблюдаваме една херметичност между червения и синия електорат и тяхното разделение на ядро и периферия.
Това се оказва структурозадаващо обстоятелство: същността на политическия избор се завързва за въпроса „Да гласувам или не за нашите?“. Такава е реалната политическа мотивация, обусловила практически всички резултати от изборите в политическото пространство на Прехода.
Да огрубим числата и приемем, че през дванайсетте години на Прехода размерът на ядрата и перифериите не се мени, а електоратът е 6,3 милиона [35]. Тогава за целия Преход (с изключение на първите избори през 1990 г.) получаваме следната структура:
Тук преди всичко проличава интимният механизъм на би-полярния модел: провалът на една от партиите води до оттегляне на нейната периферия от урните и до прилив на периферията на другата партия към същите урни. Към това се добавят обозначените като „преливащи“, които по правило се движат по посока на добилия самочувствие електорат, към „замирисалата“ на власт партия.