И при трите основни модела лесно разпознаваме вече описаните мрежи в техните фази на мутация и дегенерация. Виждаме тяхна съществена особеност: мрежите се оказват не толкова обмяна на вещи срещу статуси, колкото обмяна на информация и достъпи (във върховете, при самоподбиращия се елит).
Това е система от обмени на принципа „дар – контрадар“, само че без предварително уточнени морални или други правила. От друга страна, без общностна рамка, без някакво „ние“, в което „дар – контрадар“ да се вписва, функционирането на подобна система е невъзможно. Тъкмо затова наблюдаваме образуването на временни етически общности, които обслужват въпросните „обмени“.
Кои общности? Преди всичко тези на бившите и на новите елити:
- „ние“, комсомолците; „ние“, от спецслужбите; „ние“, бившите спортисти и спортни деятели; „ние“, бившите офицери от армията;
но и:
- „ние“, седесарите; „ние“, с реституирана собственост; „ние“, антикомунистите от гр. Х. и пр.
Освен общата констатация за мрежовия характер пред нас се разкриват още две изследователски задачи:
- да проследим случай на генезис на мрежи (и последиците му);
- да видим „от какво е направена мрежата“, какво е нейното естество, вещество.
1.
По първата линия става нещо съвсем разбираемо. Застрашена или останала без ресурси група започва много лесно мрежови обмени. Не само защото „хората се познават“, но и понеже има равнище на доверие и съпричастност, правопропорционални на чувството за съвместна „обреченост“ или „обида”. Така че обмяната на ресурси и достъпи започва под определена идеологическа шапка и е съпроводена от възникването на някакъв вътрешномрежови морал. „Честно-нечестно“ се оказва съотнесено не с обществена норма; обратно – държавата подлежи на пряко разграбване. Но това не се схваща като лошо, защото тя е престанала да бъде „наша“. А неблагодарното население (“за благоденствието на което отдадохме силите си”) сам ò плаче да бъде обрано.
Моралната норма се пренася вътре в мрежата. Като всяка морална норма обаче тя се нарушава. Възникват и специализирани отряди за поддръжка на мрежовия морал: силови, наказателни групи, които гарантират изпълнението на „ангажименти“. Тоест дисциплинират онези, които не са изпълнили своите задължения в мрежовия обмен. В наказанията има градация: варират от „глоба“ и изхвърляне от мрежата до смърт. Това е толкова развито в началото на Прехода, че от охранители (по произход, най-често бивши спортисти, хора от криминалния контингент и от бившата ДС) израстват няколко дребни в европейски, но много едри в български мащаб „бизнес империи“. Силата им се крие в произхода – те са „съдебната система“ на улицата.
Населението схваща и описва това като “престъпност”. Виждаме, обаче, че пред нас е нещо много по-значимо и важно от някаква си морално-правна девиация. Мафията (или “борците”, мутрите, както биват наричани) е основен механизъм на Прехода, негов същностен елемент. Затова през целия Преход тези “герои” обитават централни пространства на обществения живот, а след неговия край отиват на мястото си – в периферията на социума. Всъщност именно тази особеност – че нахално обитават центъра на обществото – дразни най-много и създава усещане за голяма престъпност, независимо че статистически престъпността в България през целия този период е под средноевропейската.
В началото на Прехода (към задълбочаване на този анализ ще се върнем в предпоследната глава) натрупването на капитали в България има силно развита мрежова мотивация и значително по-слаба капиталова. Не „увеличаването на парите“, а отнемането на държавен ресурс и складирането му е водещата формула. Но това значи, че традиционните капиталисти (търговци, производители и финансисти) са по-неефективни в сравнение с мрежовите. Защото да правиш успешен бизнес се оказва не толкова умение да увеличаваш парите, колкото да плетеш мрежа.
2.
Колкото до градивните тухли на мрежите, виждаме в генезиса определена последователност:
а) В началото това е сплитане на стопански връзки, информация и достъпи. (Особено при „входно-изходната“ икономика.);
б) На следващия етап започват да се сплитат и „пипала“ от политическата власт (кметска, министерска, дори законодателна). Това става включително и на базата на кредитирането. Така банката се оказва мрежови инструмент.
в) Най-сетне мрежата добива зрялост, когато се сплита с медиите.
Така че стопанският мениджмънт, политиката, финансите и медиите са „веществата“, които до самия край на прехода, а и след него неизменно намираме в мрежовидните образувания.
***
Ще пропуснем вълнуващия инак въпрос как мрежите се бият помежду си, как се съюзяват и пускат международни филизи. Това би ни отвело далеч от пряката ни тема, макар и на интересно място. Ще добавим само, че мрежите много бързо се „обезцветяват“ политически. Възникнали, както казахме, в рамките на някакво „ние“ (най-често политическо или идейно), те сравнително скоро се оказват универсални.
Точно затова всички хитрини „да се назначат капиталисти“ от дадена политическа сила се провалят. Така назначените капиталисти (т. е. хората, на които е обезпечен достъп с цел да има „наш човек с пари“) бързо влизат в мрежови отношения и се еманципират от партията / ментора си. Тук се крие и тайната на тяхната крайна победа – именно те се оказват накрая истинският нов елит на нацията (както читателят, надяваме се, ще се убеди до края на тази книга).