Ще се изкушим да теоретизираме поне малко при вида на този резултат.
1. Мрежовите обмени са дълбоко нееквивалентни. Мрежите съизмерват несъизмерими величини. Наистина и парите са универсална мяра и умеят да свеждат до единна стойностна същност, да речем, „бик“ и „химикалка“. Но те са органично неспособни да приведат в единна мярка „интервю“, „лизинг“ и „политическа партия“ например.
Мрежите могат тъкмо това.
Следователно всички и всякакви претенции и подозрения, че сегашните общества са излезли от модерността, са неуместни. Първият закон на модерността в това се и състои, че всичко става съизмеримо: мрежите тук са чисто и просто последната наблюдавана „черешка на тортата“. Изглежда, че Модерността има своите фази, някоя от които сега регистрираме.
2. Дали това вече е „висш и последен стадий“?
Не само привикналите на соцщампи, но и сериозни хора (и дори учени) са склонни да описват крайния резултат от случилото се като „реставрация на капитализма“ или като „антикомунистическа контрареволюция“. За нас обаче няма теоретично съмнение, че това е илюзорно. България еволюира към общество от нов тип, общество на мрежите, на разлятата власт/собственост. Общество, при чието описание употребата на традиционните леви категории като „класи“, „капитализъм“, „експлоатация“ и т. н. е може би само привидно критика, а всъщност косвена апологетика на безсилието теоретически и практически да бъде защитен малкият и слабият, губещият от правилата на играта.
„Капитализъм няма“ обаче не в смисъл, че не съществуват капитали. Но капиталовите мотивации се оказват подчинени на логиката на мрежите, на мрежовите обмени и сплитания, на оборота от разменени достъпи/влияния. Мрежовите мотивации стават доминиращи форми над рационално-капиталовите.
Самонарастващите мрежи диктуват тенденциите и логиките на новото общество. И това е вярно на всички равнища:
- индивидуално (личностна стратегия);
- над-индивидуално (менажерска политика) и дори:
- над-национално (геополитика): Обединена Европа просто не може да бъде разбрана като обикновен капиталов проект. А като „мрежови“ проект е прозрачна.
В нашите очи глобализацията получава поне една пътечка за теоретично обяснение. Тя е не просто видимата експанзия, но и вероятно дълбока вътрешна трансформация на пазарните общества, свързана с тяхната мрежова еволюция. А може би става дума за еманципация на допреди потисната от доминиращия пазар мрежова същност. В такъв случай глобализацията е едно голямо завръщане на обществото, ако и това сега да изглежда на последното като заговор срещу него самото.
Във всички случаи трябва сериозно да се преосмисли самото понятие за „елит“, за господстващата класа, за доминиращо малцинство, или с каквото там обозначим „властта“.
Така че теорията на прехода завършва с огромно количество въпросителни. И всяка от тях има общ знаменател: Какво възникна? Какво възникна пред очите ни?