Още в началото предупредихме читателя за една радикална абстракция: разказвахме прехода така, сякаш България е изолирана от останалия свят. Сега ще напуснем това гледище с точно обратната задача: можем ли от станалото в България да узнаем нещо за сегашните общества на Запада? В края на краищата Преходът е преход към н е щ о, което е тук и сега пред нас, в генезис.
Тоест представяме си, че историята ни е дарила експеримент или машина, подобна на колайдера, започнал току-що работа в ЦЕРН. Само че нашият „ускорител” е дълъг не 27 километра, а 18 години. Но също довежда „социалното вещество” до страховити температури и необичайни гранични състояния...
Тук важното е да не правим никакви уговорки (защото ще потънем в тях), да не следим никакви нюанси, да използваме шанса за евристичния потенциал на една макро-схема. Тоест - противно на Чехов и Лиотар – да скицираме Сюжет за Голям разказ... При подобна нагласа е оправдана „класика” от рода на: „Да започнем с нещо просто – как се казваш?”
Тоест: капитализъм ли е това, капиталистическо общество ли възникна?