Източна Европа навява скука. Вече всичко е ясно, „романът е прочетен”.
Дали обаче тя е една плюс-минус предвидима периферия? Едва ли, ако е вярно написаното в тази книга. По-внимателното вглеждане в нещата, което предлагаме, оборва основни тривиалности, които вече навично се мислят за този регион.
Не само в смисъл, че привидният хаос на прехода се оказва желязна логика и разгъваща се структура.
Преходът не просто се е състоял и свършил. Той е задал и основни сюжети нататък. Самостоятелни сюжети, мощни сюжети.
И най-важното: наблюдавали сме не просто уникален и еднократен процес. Наблюдавали сме толкова драстична трансформация, че се оголват дълбочинни, ненаблюдавани досега структури, показващи фундаментални неща за обществата въобще, за всички модерни сегашни общества.
То ест ние се блазним от мисълта, че това не е книга за България, въпреки че изисква внимание към подробностите на живота в една малка страна. Тази книга описва как възниква нов обществен елит, как той „замръзва” до политически модел на обществото. Как се „откъсват собственост от власт” и какви последици има подобно разкъсване. Как самовъзникват привидни класи и защо те всъщност се оказват мрежи, мрежови образувания. А също и как самото общество „мисли” по време на трансформации цяла серия митове.
Читателят, който има търпението да се разходи с нас по „гънките” на една локална история, ненадейно ще получи няколко екстри: ще се запознае с ДЗНВР – едно колективно чудовище, съставено от хора, искащи „да живеят по-добре от самите себе си”, ще се убеди, че златният милиард е потопен в пространство, в което „парите са за бедните”, че „мрежово общество” не е концепт, обозначаващ нови форми, а принципно различна фаза на развитието на капитализма.
Андрей Райчев
Кънчо Стойчев
София, 01 януари 2009 г.