При всеки голям социален катаклизъм и съпровождащата го смяна на елитите можем да мислим за два различни модела:
А. Старата власт (елит) бива пометена (подменена) от алтернативна;
Б. Старият елит (власт) се разделя на части, някои от които поемат функциите на нов.
Съзнаваме нестрогата употреба на „власт“ и „елит“. Засега е достатъчно просто да си представим под „власт“ („елит“) събирателно понятие за различните „етажи“ на всяка една от видовете власти в обществото. В този смисъл във „власт“ („елит“) се включва както титулуваният държавник, така и „главните“ (обществено значимите) лекари, преподаватели, журналисти, стопански дейци, свещеници и т. н.
Въпреки че едва ли е възможно да се наблюдава чист случай, няма съмнение, че при вариант „А“ обозначаваме нещо, обикновено наричано „революция“, а при вариант „Б“ – „реформа“. В първия случай обикновено масите са на сцената, а във втория най-често сцената е под масата. Историята на човечеството изобилства с примери и за едното, и за другото. Но с просто око се вижда, че българският преход започва по модел „Б“.