С края на Прехода започват нови истории и времена. Ако правилно сме построили модела си, то би трябвало да предусетим нещо и за пост-Прехода, в който навлизаме. Защото както реалният социализъм в България формира основните особености на Прехода, така последният ще предопредели съдържанията на живота ни през следващите може би десетина години.
Построеният модел като цяло задава една привилегирована гледна точка, от която можем да направим „обзор“ на наричаното от нас „пост-Преход“. Разбира се, не можем да гадаем за формите, които ще украсят това ново десетилетие. Съдържанията на пост-Прехода обаче са вече предопределени. И само външен катаклизъм би могъл да ги отклони съществено.
Тук нямаме предвид повърхността: нито началото на рекласацията и изграждането на нова социална структура, нито оформянето на по-сложен политически модел. Говорим за дълбочинното съдържание на историческия период, в който България навлиза.
Впрочем налага се да започнем по-отдалеч.
Нека мислено се отдалечим от Прехода и пробваме да погледнем от птичи поглед. Ще видим само едно: в началото на 90-те години в България бързо се дезинтегрират власт и собственост, а около десетилетие по-късно те бавно пак се съединяват.
Но колко различна е картината в началото и в края!
В началото властта и собствеността са съединени в социалистическата партия-държава.
В края наблюдаваме оголили се м р е ж и. Какви са тези мрежи?
Преди да се върнем и опипаме, разгледаме, подушим тия мрежи, за да видим от какво са направени, нека за малко се отклоним в теоретичните лаборатории на един гениален човек.
Светът, описан от Карл Маркс, или Вселената на Маркс, може да се разкаже и така:
- Има отношения на собственост и те са решаващи, фундаментални, базови.
- На тях съответстват други отношения – властовите. Последните са превърнати форми на базовите.
- Идеологиите пък, макар да претендират за неутални описания на света, са в крайна сметка начин властта и собствеността да се съединяват, да си съответстват и взаимно коригират. Или както гласи класическата формулировка: “Господстващите мисли са мислите на господстващите”.
Живеем ли в подобна Вселена?
С притеснение ще споделим: както един сеизмолог ментално се радва, наблюдавайки „интересно земетресение“, така и ние като социолози изпитваме странно наглед, но съвсем реално удоволствие да наблюдаваме отвътре една социална катастрофа. Та кой дори от големите на социалната наука е бил споходен от шанса лично да пребивава в такъв уникален процес?!
Та живеем ли ние в подобна Вселена?
По-скоро не. Или ако да, то с много съществени уговорки.
Защото мрежите, които откриваме като краен продукт на Прехода, са всичко, но не и „от една страна собственост, а от друга – съответстваща й власт“.
Напомняме: под мрежа тук се разбира онова, което открихме като гражданско общество в реалния социализъм: Обменна мрежа, обмени „власт-власт” (или по-точно „достъп-достъп”), а не просто форма на организация на обществото и производството. „Мрежа” не е просто алтернатива на „йерархия” (макар това да е важен аспект), а по-скоро е обратното на „пазар” [103]. Разглежданите мрежви отношения са:
- лични;
- дублиращи някакво официално или друго отношение;
- винаги компенсират дефицит;
- и се състоят в обмяна на достъпи.
Тези описани вече мрежи [104] са самото сплитане на собственост и власт. А още по-точно: на собственост, на власт и на идеологии. И възлите на тези мрежи се изграждат в актове на тяхното сплитане.
Излиза следното: ако за Англия все още може да се поддържа, че „власт/собственическите“ мрежи са продукт на еволюцията на Вселената на Маркс (тоест че тези мрежи са усложнена картина на класическия капитализъм), то в наблюдавания наш случай това изобщо не може да бъде обяснението. Във Вселената на Маркс свързаността на собственост и власт е йерархическа, връзката е доминантна и собствеността винаги е решаваща в крайна сметка.
За тук и сега не е вярно, че отношенията на собственост определят властовите отношения. Обратното също не е вярно.
Виждаме нещо радикално различно. „Висшата класа“, елитът, доминиращото малцинство (наречете го според това как се казва любимият ви социолог), та тези „Те“, „горните“, „силните“, се генерират като мрежи, изплетени във всяко свое възелче от поне две от познатите ни вече четири нишки:
- политическа власт;
- капитал (капитал-собственост предимно във форма на финансов капитал);
- менажиране (капитал-функция);
- медии (капитали в символни форми).
Връзката между тези нишки е хоризонтална, спирална или всякаква друга, но не и пряко йерархична.
Впрочем в трета глава обещахме да се върнем на темата.