Видяхме, че декласацията започва като „разсъгласуване“/„разбягване“ на класовите признаци. Професорът, заел се с производство на домати, ни навежда на мисълта, че започва разминаване между:
- социални статуси;
- собственост;
- доходи и потребление.
Видяхме също, че отнемането на статусите не се съпровожда с пряка експроприация на собствеността, а с нейната амортизация. Но пък е придружено от гигантския натиск върху доходите и потреблението.
Това „разбягване“ е временен процес, който завършва с вторично „съгласуване“ на тези признаци.
В този смисъл Преходът е нещо като „класов хаос“ –можем да говорим само за временни социални структури, и то всеки път трябва изрично да уточняваме само един признак (примерно потреблението), по който тези структури се дефинират.
Краят на Прехода пък би трябвало, като изследователско очакване, да е свързан с едно вторично „съгласуване“ на въпросните класови признаци, т. е. на статуси, собственост, доходи и потребление. Но това би значело, че през Прехода действат някакви съгласуващи механизми, че някакви структури трябва да поставят в унисон разбягалите се признаци.
Те, разбира се, са множество и тук ще коментираме само един от тях (най-могъщия по наша преценка): образователната система [69] .