В условията на възникващото посткомунистическо общество втората мрежа започва да мутира/еволюира. Номенклатурата и интелигенцията се оказват ако не единствените, то поне основните градивни елементи за новия елит „the day after“. Става дума главно за строежа на двете основни партии – СДС и БСП, които се обособяват и легитимират чрез противопоставяне. Втората мрежа по същество „назначава“ своя авангард за авангард на следващото демократично общество и на следващата държава. Тя превръща значими части от елита на бившия репресивен апарат и от елита на бившите производители на думи в лидери на България. Затова твърдим, че пряк резултат от мутирането на авангарда на втората мрежа е подборът на политическия елит на посткомунистическото общество. Впоследствие напълно логично се рекрутира и бъдещата каста на собствениците – от същия актьорски състав. Това става просто и лесно, защото с отпадането на тоталитарната държава втората мрежа се явява единствен регулатор на икономиката. Така посткомунистическата икономика не е нищо друго освен начин на втората мрежа да преконцентрира собствеността в свои ръце. Затова именно натрупването на капитала у нас е исторически уникално – то става не чрез концентрация и увеличаване, а чрез деконцентрация и разграбване. Условно казано, за да се натрупат 10 единици, лидери на втората мрежа са принудени да унищожат имущество за 100. За разлика от христоматийния пример в Англия (където „овцете изяждат хората“, т. е. собствеността се окрупнява, производителността на труда се повишава, а работниците се трудят при нечовешки условия) у нас нещата текат по точно обратния начин – раздробяване, разграбване и вкарване за кратко на работниците в рядко благоприятен първоначален режим на работа и потребление. Толкова добре, колкото живее българинът (като количество на потреблението) в самото начало на 90-те години, никога не е живял и няма скоро да живее [53] . (Въпреки митовете, които мисли и разказва самият той.) И едва ли някога отново ще работи толкова малко, надяваме се.
Върхът на втората мрежа поема политическите функции, започва да граби на едро, а на малките участници, на „обикновените хора“ е оставено обезкостяването на всичко останало. Така например не авангардът, а именно ариегардът на втората мрежа разграбва ТКЗС-тата (земеделските стопанства). Големият български социолог проф. Петър-Емил Митев има чудна перифраза: „У нас, за разлика от класическия случай в Англия, хората изядоха овцете.“ Прекрасна шега наистина, но защо ли няма смях в залата вече 18 години!
В края на мутацията втората мрежа успешно е:
- разложила държавния организъм;
- излъчила новия авангард на България;
- декапитализирала стопанството;
- формирала новата страта собственици.
И всичко това се развива под буйно разветите знамена на приватизацията/декапитализацията.