Сега, на края на разказа за втората мрежа, да се върнем откъдето започнахме – на метафората за силовите прослойки на социализма и призраците им в „отвъдното“.
Как изглежда съдбата на втората мрежа вече в отвъдното, когато е „превзела“ отвътре държавата?
Първият важен показател на дегенерация е промяната във вертикално-хоризонталния характер на втората мрежа. Той започва да се превръща в хоризонтален след края на Прехода. Това е теза на Илия Илиев, български антрополог, който наблюдава следното: в условията на недостиг на месо, колбаси, зеленчуци, коли, хладилници и пр. социалистическите второмрежови образувания се изграждат хоризонтално-вертикално. Тоест човек, разполагащ с влияние върху властта и статусите/достъпите, трябва да има в антуража си един, който да доставя месото, друг – който да се грижи за ладата, трети – да му поправя хладилника и т. н. Съответно и той ги обслужва със статуси – вкарва детето в Английската гимназия, урежда измъкване от глобата в КАТ (пътната полиция)...
Типичната социалистическа обмяна е разположена вертикално-хоризонтално – в мрежата има хора с високи позиции, хора със средни, хора с ниски и хора със съвсем ниски. Точно това се разпада под действието на пазарната икономика. Остават хоризонталните мрежи. С освобождаването на функциите на парите изчезва един от дефицитите – на вещи. На мястото му възниква дефицитът на пари и по тази причина от втората мрежа постепенно отпада размяната „достъпи срещу вещи“. Остава само обмяната „пари срещу достъпи“ (която вече е не втора мрежа, а корупция) и на „достъп срещу достъп“ (но това е обмяна само между равни).
Пазарната икономика поразява социалистическата втора мрежа в самото й сърце – това, че тя обменя противоположности, сиреч вещи за власт [54] . Сега просто няма защо да обменяш вещи за достъпи. Може да купуваш достъпи. Но това не е реално функционираща втора мрежа. Освен това предполага наличие на пари, а в така образувалото се ново общество свободните пари са концентрирани у малцина.
Тъй че дегенерацията тече като „хоризонтализация“. Мрежата започва да губи вертикалните си връзки. И така става корпоративна – от глобално образувание, каквото е представлявала доскоро, се разделя на „гилдии“. Рухва универсалният й характер. С изваждането на вертикалните стълбове се разпада и нейната съединеност: юристите са едно, социолозите – друго, сливенчани – съвсем трето. Освен че се фрагментира на корпоративна основа, почти отпада родово-земляческо-квартално-селската й социална база.
След като е била съвкупност от отношения за обмяна на вещи и достъпи, в едни фрагменти на втората мрежа започват да се обменят достъпи, а в други – вещи. Или по-точно, по високите етажи тръгват да обменят достъпи, а на ниските – вещи. Централен предмет на втората мрежа все още съществува, но в две различни „лица“.
Дотук навсякъде разпознавахме едно и също: вещ за достъп, достъп за вещ (разбира се, и вещ за вещ, и достъп за достъп). Но вече при липсата на вертикални връзки „отдолу“ се обменят вещи, „отгоре“ се обменят достъпи. При това „горе“ все по-интензивно се обменят достъпи, а „долу“ все по-рядко се обменят вещи (поради действието на пазарната икономика). Следователно втората мрежа “долу” започва да се изражда в т.нар. бурканна икономика, включително в обмяна на дребни кражби, но това е една вече дегенерирала мрежа със затихващи функции. Тя става все по-малка и по-малка, макар да играе важната роля на буфер за оцеляването на социално слабите и житейски малките.
Затова пък „на върха“ продължават да търгуват и обменят достъпи, но и този връх се стеснява. Отношенията по върховете на политическата система например са чисто мрежови и се състоят в перманентен пазарлък за ресурси и достъпи между дейци и групи дейци [55] . Това е решаваща особеност на политическата система на посткомунистическото общество: по различните етажи на мрежата текат импулси с различна сила. Импулсите „горе“ се запазват, а „долу“ затихват и в крайна сметка израждането ще завърши не със смърт (защото винаги ще има някакви мрежови образувания), а с една много фрагментирана мрежа, функционираща като подсистема на съвсем друго вече общество. Там и тогава ще е краят на тоталитарните мрежи.
Но не и на мрежите изобщо, както читателят ще се убеди до края на тази книга.