В обществото на икономиката на дефицита (Корнай), в което българите живееха преди години, се бе оформила една гигантска – около 80% от населението – „средна“ прослойка. За нея бяха характерни не само определени равнища на потребление, но и някак невидими тогава, „саморазбиращи се“ като естествени, статусни характеристики. Става дума за:
а. фактическото всеобщо, лично незаплащано основно образование;
б. всеобщо достъпно средно образование;
в. гарантирано и лично незаплащано ниво на здравна защита, включително стоматологична;
г. практически пълна трудова заетост;
д. много високи нива на защита на майчинството, на децата. Почти безплатни детски дрехи, обувки и храни;
е. високо ниво на мобилност (едва ли не безплатен транспорт);
ж. 90-процентово притежание на недвижима собственост (жилище, вилно място и пр.);
з. достъп до културно потребление (много висок дори в сравнение със западноевропейското, включително по качество);
и. масово достъпна почивна и спортна база;
й. насочване на системен и огромен държавен ресурс за интеграция и развитие на малцинствата (особено ромите).
Като собственост тази „средна класа“ се описва със следните параметри [60] :
- притежават и кола, и вила, и апартамент – 15%;
- притежават две от тези три – 35%;
- притежават едно от тях (най-често апартамент) – 90%;
Особено важно е да се отбележи, че на обитателите на тази „средна класа“ е присъщо естествено чувство за равенство. По-точно, те масово схващат социалното равенство като „природно“ качество на света, в който живеят. При това толкова дълбоко, че то се разполага не на ниво „ценности“, а на ниво „очевидности“. Социалистическият човек драматично преживява съществуващите и при реалния социализъм неравенства (особено свързаните с привилегиите на властите). Дотам, че след 10 ноември масовият човек се захваща да въдворява пазарната икономика с мотив „справедливост“, „равенство“. („Това не е вече комунизъм! – възкликва в интервю през 1990 г. един еуфоричен симпатизант на ДПС. – Сега вече – всекиму според труда!“ Той вижда дори реалния социализъм като общество на крайно неравенство, а пазарната икономика – като начин то да бъде компенсирано.)
Усилията на средната класа на социализма да удържи през Прехода своите статуси/достъпи и да продължи да живее както преди водят до тежък натиск върху потреблението й. Ще се спрем накратко върху някои от параметрите му.