Напомняме, че тук няма да обсъждаме антикомунизма като система от възгледи, а само появата на фигурата на Комуниста в качеството на трикстер, на полумагически посредник в общуването с отвъдното. Какви са условията за възможност на появата му? Ще направим последна уговорка: те могат да бъдат изразени в съждение, но реално не обитават главите на хората в тази форма, а много по-размито и множествено.
И така:
Всички източници на информация говорят на влезлия в Прехода човек главно едно: С настъпването на демокрацията „става много хубаво“. Всеки трябва да удържи тази мисъл, да е убеден – и нашите, и вашите, и чужденците, и всички изобщо твърдят, че става хубаво. Много хубаво!
От друга страна, непосредствено и постоянно постъпват сведения за обратното в личен план – животът поскъпва, има инфлация, безработицата расте, и т. н. Става не по-малко очевидна и една огледална истина – че „става много лошо“.
Тоест получава се „силогизъм“:
„Стана много хубаво.“
„Стана много лошо.“
Следователно...
И тук на мястото на многоточието (очевидно след серия от отслабващи опосредявания) застава трикстерът „Комунист“.
„Следователно има Комунисти“
В смисъл, че става много хубаво, защото гоним Комунистите, и става лошо, защото не успяваме все още да ги изгоним. Правилно ги гоним, но не ги гоним правилно.
„Комуниста“ удържа противоречието в масово съзнание и му дава възможност да се движи. „Комуниста“ става нещо като гарант за целостта на света – начин той да добие посока във времето. За целта в пространството се вписва едно особено по свойствата си същество – неговата главна характеристика (като на всеки трикстер) е връзката с отвъдното:
- той има (поради отвъдното) безкраен ресурс;
- той мени външния си вид (посредством отвъдността);
- той внезапно се появява (можейки да прекосява отвъдното като през хиперпространство);
- той има тайно, отвъдно по естеството си знание;
- той има съюзници от особен характер;
и т. н.
Разбира се, в този си разгърнат, развит образ Комуниста обитава главите на малцина. Отделните представители на масовото съзнание го „мислят“ значително по-„частично“: както във времеви смисъл (т. е. не през цялото време), така и в пространствен (неизявен в пълното си разгръщане).
Но няма никакво съмнение, че и в „народната душа“, и в медиите за периода 1990–1995 г. (и с известни рецидиви по-късно) срещаме стотици и хиляди доказателства за наличие на описвания трикстер.
Цялата ранна ритуалистика на „синята идея“ пък може да се разглежда като отговор на съществуването на трикстера „Комунист“. Тук попадат серия от заклинания-лозунги („Чер-ве-ни бо-клу-ци“), физически ритуали („Кой не скача е червен“), самата атмосфера на перманентно търсене, откриване и разобличаване на Комунисти [83].
Съответно започва и мутирането на трикстера „Комунист“ – той отчетливо се измества към трикстера „Ченге“ още в средата на Прехода; въпросното „ченге“ има и двойник – „руски шпионин“, „руснак“ или „руски агент“ и т. н. Но докато Комуниста играе централна и много силна роля, Ченгето (Руския агент) е значително по-периферно и не така разпространено.
Последното не е случаен факт и не е някакво изхабяване на мита. То е свързано с чисто практическото обстоятелство, че „сините“ изживяват себе си (през 1996–1997 г.) като изгонили правителството на Жан Виденов (в очите им той е главният Комунист, наследил на този „пост“ Андрей Луканов).
Фактическото „изгонване на комуниста“ (понеже към този момент антикомунистическите партии са спечелили всички политически битки: президент, парламент, съд, медии – всичко е в зоната на техния контрол) рязко потиска мита. Той става недостатъчно ефективен като форма. Но условията за неговата възможност си стоят: „стана хубаво“ и „стана лошо“ продължават да обитават главите на огромни групи хора. Ето защо се случват две неща:
1. Митът деградира, което се изразява в мутация на трикстера. „Комуниста“ се превръща в „ченге“ (т. е. вече е тайно представен в обществото, само дебне и пречи на добрата наша власт) [84].
2. Митът губи ролята си на централен. Причината е структурна: Комуниста, видяхме, придава посока на времето – той обяснява накъде върви обществото, „гарантира съществуването на бъдеще“. В този смисъл установява за действителността един статут на „временност“. Нещо като „Нещата са добри, но временно са лоши“. Комуниста (респ. актовете по прогонването му) е модус на присъствие на тази временност, начин тя да бъде мислена [85], [86] .
Сега обаче, когато Комуниста е мутирал до Ченге, последното не е в състояние да удържи на гърба си синята Вселена. Едно, че тя с годините е понатежала (безработицата по едно време се качва на фантастичните 20 и повече процента, цените растат, собствеността се амортизира и пр.). И второ, Ченгето не толкова присъства, колкото за него постъпват сведения. Комуниста (в облика на Луканов примерно) всяка вечер е на ТV екрана – той е лесен и удобен за ненавиждане и символно насилие. Ченгето затова е ченге, че се крие, няма го, за него се подозира... Изобщо: Рапсодия в синьо!